„ТЕБ ДЪЛГО ТЕ НЯМА” („КАК ДОЛГО НЕТ ТЕБЯ”)
Иван Дочев Христов (1925-2014 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Марина Кабанова
Иван Дочев
ТЕБ ДЪЛГО ТЕ НЯМА
Теб дълго те няма. Аз дълго оставам сама
и няма кой с дъх да постопли лицето ми.
И няма кой радост да палне в сърцето ми,
ръка да протегне, когато се връщам дома.
Теб дълго те няма. И птиците тъжно мълчат.
Дърветата клоните свеждат в съчувствие нямо.
А моята болка расте, като облак голяма,
и чуждите стъпки зловещо отекват в нощта.
Но дните ще минат – макар и години да са.
Знам: твоите стъпки ще литнат към мен като вятър.
И в бялата утрин ще греят в усмивки цветята,
ще греят и хиляди малки звезди от роса.
Тогава, потънала в светлия сън, като тях ще пламтя.
Тогава аз всичко в едничкия миг ще простя.
Иван Дочев
КАК ДОЛГО НЕТ ТЕБЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Марина Кабанова)
Как долго нет тебя! Одна осталась, как Луна,
И некому дыханием согреть лицо моё,
И радость больше некому зажечь во мне сполна,
Мне руку не подаст никто, когда иду домой.
Как долго нет тебя! И птиц печальных не слыхать,
Деревьев ветки клонятся сочувственно ко мне,
И боль, во мне растущую, я не могу унять,
Шагов чужих пугаюсь я в зловещей тишине.
Но дни пройдут, хоть кажутся годами нам порой,
Я знаю: ветром принесёт шаги твои ко мне,
И озарятся небеса улыбкою родной,
И будут росы – звёздочки светиться и звенеть.
Тогда мечтою в светлом сне к тебе я полечу,
Тогда в единственный тот миг я всё тебе прощу.